оТЕПЕТо

Роден съм в Атина, Гърция, но от тригодишен живея в България, където израснах.
От 17-годишен работя в ресторантьорството – първо като сервитьор, после като помощник-готвач, а по-късно и като пицар. Това е професията, с която се занимавам и до днес. В момента изучавам Музикална педагогика в АМТИИ – Пловдив. Обожавам планините, където времето сякаш тече по друг начин и всяко излизане навън е зареждащо.

Пеенето в хор за мен е истинско обогатяване и балсам за душата. Всяка репетиция е подарък. Като дете съм участвал в множество конкурси в Североизточна България, където израснах, и винаги съм обичал да изпълнявам български народни песни.

Пътят ми към хор „оТЕПЕТо“ мина през приятелството ми с една прекрасна хористка и нашето излизане на ски в планината един красив зимен ден. Тя ми сподели, че е започнала да пее в „съвсем нов хор“. Това веднага привлече вниманието ми, тъй като търсех нещо точно такова, към което да се посветя.

За мен пеенето в „оТЕПЕТо“ е споделяне на висока вибрация. Ако трябва да опиша мястото с няколко думи, бих казал: „Това е залата, в която се развивам, уча нови неща, чувствам се свободен, щастлив и съм сред страхотни хора“.

Благодарен съм всеки ден, че съм част от това невероятно семейство!

От Пловдив съм и съм филолог по образование, като в момента се занимавам с копирайтинг. Обичам да чета, да ходя по концерти с приятели, да пътувам, да уча чужди езици, като може би най-голямата ми мечта е да бъда полиглот. От близо 3 години се уча да карам сноуборд и си съставям колекция от грамофонни плочи.

Започнах да пея в „оТЕПЕТо“ след като моя много близка приятелка ме покани да присъствам на една репетиция. Това, което наистина ме накара да остана, освен разнообразния репертоар от песни, беше именно прекрасната приятелска и позитивна атмосфера, на която станах свидетел още с първото ми посещение. Придобих много повече увереност в себе си и гласа си, в това, че мога да съм част от нещо красиво и смислено.

Аз съм от Шумен и в момента съм студент в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – гр. Пловдив, където уча Педагогика на обучението по музика.
Извън Академията и хора обичам да се занимавам с изкуство – снимам професионално, а когато ми остане време, правя късометражни филми, пиша разкази, стихотворения и песни. Също така съм част от DnD Band, където пея като беквокал.

Музиката навлезе в живота ми още във втори клас, когато започнах да пея в детския хор „Бодра песен“ с диригент Деница Узунова в Шумен. Тя запали у мен любовта към музиката и хоровото изкуство – нещо, което в крайна сметка ме доведе в Пловдив, за да уча дирижиране. А дирижирането ме доведе до „оТЕПЕТо“.

Бях чувала за съществуването на хора, но ме притесняваше, че няма да имам достатъчно време, затова се присъединих чак през втората година от обучението ми. Един ден мой съхорист – Коста – просто ме спря и ме покани на репетиция. Отидох… и така станах част от „оТЕПЕТо“.

Само две седмици по-късно вече бях с тях на сцена. И тогава осъзнах, че това е моето място. Защото този хор не е просто поредната нова формация – той е семейство, в което всеки идва, воден от любовта си към музиката.